Игри

Информация за страница Малко Търново

Малко Търново е град в Югоизточна България, близо до границата с Турция. Освен това е административен център на общината, която носи неговото име и принадлежи към територията на Бургаска област. Градът се намира в централната част на планината Странджа. Първото селище на мястото на града е от тракийски произход, а по време на управлението на византийския император Константин местността се развива изключително добре в икономическо и културно отношение. Това се дължи преди всичко на близостта на местността със столицата на империята Константинопол. Жителите на града и селищата от региона са потомци на старо българско население. Още от много отдавна те живеят в малки селища и колибарски поселения около днешния град. Научните изследвания и документи повече от категорично потвърждават достоверността на това твърдение. Топонимичните наименования на районните местности пък са друго красноречиво доказателство. Съхранени и запазени в църковните регистри са голям брой типично български кръщелни имена. Това е трети източник, който дава точна и вярна информация за старото българско население.

    Днешният град Малко Търново се създава към края на 16-ти и началото на 17-ти век. Броят на местното население достига до 3500 души през първата половина на 19-ти век. Основен поминък на населението е овцевъдството, а така също и занаятите, свързани с него. Друг източник на прехрана пък е добиването на мрамор. В началото на същия век, в който жителите са 3500, е открито килийно училище, а по-късно – в 40-те години на този век, се открива светско училище. 13 години по-късно пък в града вече функционира и девическо училище. Градът е част от Визенска каза на Одрински вилает на Османската империя. След сключването на Берлинския договор, който разпокъсва страната и се оказва изключително неприятен за българското население, живеещо в Македония, градът остава в пределите на империята. Той пострадва изключително много през 1903 г. по време на потушаването на Илинденско – Преображенското въстание. Макар че тогава къщите в него наброяват 1200, по-голямата част от тях са ограбени, а повече от 5000 души са принудени да бягат. Убити са 18 души, а в града от трима свещеници там остава само един. От 1913 г. градът вече официално принадлежи на територията на страната.

    Кмет на Малко Търново е Илиян Янчев, а председател на Общински съвет – Тодор Браяновски. След падането на комунизма и настъпването на демократичните промени градът понася тежко последиците от настъпилия преход. Докато преди 90-те години на 20-ти век там се развива минното дело, съществуват завод за електроника и обогатителна фабрика, както и строително предприятие, в наши дни нито един от тези отрасли не функционира. Това съвсем естествено води до повишен процент на безработните и до напускане на града от по-младото население. Дърводобивът, животновъдството и заводът за битова химия и козметика пък са сред останалите отрасли, които преди промените са осигурявали работа на голяма част от местното население, а сега вече не функционират. В града има три на брой музея – исторически, археологически и природонаучен. В историческия са представени и разположени в три възрожденски къщи 5 експозиции. Експозициите са последователно археология, нова и най-нова история, иконна живопис, етнография и природа.

Етикети:   Градове , България
eXTReMe Tracker